tsveti написа:..... а пък се надявам Виктор тези дни да понапише повечко, като по-улегналият в отбора
По-какъв викаш?!??!!!?
Да споделя и аз малко... не, че ще кажа нещо много по-различно от Цвети!
Ралито беше невероятно! Заслужаваше си цялото блъскане на толкова много километри (като се замисля, за една седмица сме изминали около 5000).
Страхотна атмосфера, организация, фенове, медии...
След неуспешния опит да влезем в Молдова от първия път, имаше леко притеснение какво ни очаква докато се доберем до Ялта. Особено при думите на старшия на КПП-то (онова с трите букви, дето не е КАТ
), че "Тук вече не Европа"!!! Набързо се наложи да си припомня руския език (който повече от 15 години не съм говорил), за да се опитам някак да придумам "органа" на реда да ни пусне с пежото. Пробвах дори и да го ....упя, ама нъцки - беше го хванало шубето. Дори избяга, когато се опитах да му дам да говори по телефона с Българския консул
Румънските граничари ни гледаха малко тъпо и недоумяващо, тъй като за два часа тамън три пъти преминахме тяхната граница с цялата процесия
Накрая дори си станахме приятели!
Както и да е... както написа Цвети, натоварихме се на буса и изминахме останалите 900 км. от молдовската граница до Ялта, като се сменяхме на "луксозната" хладилна чанта... Което си беше леко неудобство по вълнообразния релеф!
Като стигнахме в Щаба на ралито, се оказа, че са искали да ни издирват с полиция, тъй като СМС-ите, които пращахме, за да докладваме докъде сме стигнали, не са се получавали и никой няма представа какво става с нас.
На следващия ден изгубихме доста време, докато се разправяхме да ни дадат колата под наем, но най-накрая успяхме да се доберем до отсечките. Наистина си беше доста трудничко за описване, особено в началото! Както казваха всички, отсечките са като на Монте Карло, с тази разлика, че са доста по-неравни и изискват много добри записки. Има доста спускане (даже накрая имаше специална купа за екипажа, направил най-бързото спускане), на Uchan-Su, която е с дължина около 10 км., денивелацията е към 900м.
В деня на техническия преглед имаше лек проблем с намирането на мястото на провеждането му, тъй като в Service book-a беше дадена единствено сателитна снимка и уточнението, че се намира в Ялта. Дори и някои от украинските екипажи се лутаха докато открият точното място.
Тук е мястото да отбележа, че организаторите бяха съобразили провеждането на административния и техническия преглед така, че да не се налага да препускаш като ненормален, за да не закъснееш (нашият адм. преглед бе предната вечер, тъй като трябваше да се явим за техн. в 8.20ч. сутринта).
Церемонията по откриването бе страхотна!!! Само дето бяха забравили нашето знаме
, но пък водещият се постара всички да разберат откъде сме, колко е страхотна България и т.н. А Организаторът на състезанието - г-н Червоненко обясни на публиката защо Цвети върти глава настрани, когато иска да каже ДА
Въобще отношението беше страхотно - и откъм екипажи, организатори... имаше страшно много публика и медии. Общо взето, накъдето и да се обърнеш, има някой който те снима, хората се опитват да те пипнат, все едно си издал платинен албум с най-големите хитове!
На следващия ден започна ралито, а с него и стачката на Реното, което пУекъсваше, но въпреки това, началото бе сравнително прилично. По отсечките имаше много хора, хеликоптери бръмчат насам-натам, снимат... започнаха и първите отпадания - видя се, че трасето не е никак лесно за каране! Всъщност гледащи хора имаше дори и по преходите - особено по 10 км. част от единия преход, която беше на макадам (там явно имаше повече лъзгане, отколкото по отсечките
)
Тук ще спомена, че отсечките се охраняват от военни, полиция и тук-таме по някой маршал!
След първите две отсечки имаше междинна зона за презареждане, на която обаче нямаше как да пратим някой, тъй като още не съм измислил как да клонирам Галин (не става дори и с пиене на алкохол до степен да го виждам двойно
), та затова си карахме с кола набумкана с бензин догоре, та барем долазим до сервизния парк.
Относно парка - единственото, което ни се видя като възможен проблем беше, че от зоната за регрупинг, до входа на парка имаше доста сериозен баир. В последствие опасенията ни се оправдаха, тъй като един от екипажите пред нас не успя да запали колата на излизане от регрупинга и въпреки опитите си, не можаха да я избутат до входа на парка!
Помъчихме се да оправим рендето, та барем спре да пУекъсва и ужким имаше успех - форсираше си се доволно добре!
На втория ден същите отсечки се караха в обратната посока. Там имаше леко напрежение, тъй като след излизане от сервизния парк, имахме само 6 мин., в които да взема карнета, да презаредим за цялата врътка и да стигнем до старта на отсечката! Е немаше такова бързане!!!
Тръгнахме добре, първата половина от отсечката я взехме с много добро темпо, колата седеше... въобще екстра и тогава рендето отново показа, че по-скоро има желание за туризъм, отколкото да се състезава. Както Цвети каза, накрая си беше истинска мъка и дори "съветването" по таблото не помогна!
Единственото, за което се молехме, беше да издържи до края, а не да ни изостави безславно някъде из горите.
А междувременно отпаданията ставаха все по-страховити - на няколко пъти се виждаха само следи, които изчезваха някъде в деретата, като единствено аварийният триъгълник, който се оставя при отпадане в тамошните ралита, показваше, че екипажите са ОК.
Накрая стигнахме финала на последната отсечка и настъпи огромно облекчение.
Нямахме никаква представа как се движим и въобще какво се случва с класирането... а и не ни интересуваше, важното беше, че финиширахме!
Всъщност разбрахме къде сме едва 15 мин. преди началото на церемонията по награждаването.
А самата церемония беше ГРАНДИОЗНА!!! Невероятно усещане просто! Имаше награди за какво ли не, вкл. и за най-млад екипаж, в който се оказа, че едното момче е едва на 14 години!
В продължение на няколко часа не можехме да свалим усмивките от лицата си - чак болеше накрая
След края на всичко, хиляди хора идваха и се снимаха с колите, с участниците...
Накрая успяхме да се измъкнем, тъй като се налагаше да отпрашваме към България.
А както всички установихме, на никой не му се искаше да си ходи и ни се оставаше там още!!!
Така че, Юрий, 2010 година няма мърдане!
П.С. Благодарности към Владимир - Зам. спортен директор на ралито, който беше достатъчно търпелив да ми отговаря на глупавите въпроси и който се грижеше да нямаме никакви проблеми; към организаторите като цяло; към човека с БМВ-то; Украинския Камен Михайлов
; таксиджията, който беше гледал всички серии на "Такси"; човека от rent-a-car; Лена
, ИГОР (!!!)
, на Валюн и най-вече на Джиджигалка!!!