И така, ето и нашето/моето преживяване на Барум Чех Рали Злин 2009...
Беше предвидено да тръгнем към 12 часа на обед в сряда (малко раничко), но имаше леки затруднения за някои от членовете (по-скоро чакаха пари, които им дойдоха към 4 часа
) и затова тръгнахме цели 6 часа по-късно. Пътуването беше спокойно, без бързане (затова и тръгнахме толкова рано). На около 50км от границата на Сърбия и Унгария легнахме да починем за 3-4 часа, защото вече беше 2 часа след полунощ. На сутринта се събудихме и продължихме пътя си. Нямахме проблеми не сърбо-унгарската граница, въпреки че другата група (Жорето и Лъчо) са се забавили цели 4 часа и и половина там (ние само 20-тина минути). Оттам си влезнахме в "Европата"
и минавахме всички останали граници (Унгария-Австрия, Австрия-Словакия и Словакия-Чехия) с около 50км/ч през бившите пунктове за проверка
След като влезнахме в Чехия стигнахме до Брно, след което се отклонихме за Злин. Магистралата оттам нататък беше само 30-тина километра, след което започнаха "обикновени" двупосочни пътища, които обаче бяха перфектни за разлика от магистралата, която бе леко "раздрусана"
За наше (или по-скоро мое) учудване нямаше никакви табели за Злин
Видяхме само една на магистралата, по която излезнахме от магистралата и после нищо чак до Отроковице (където беше сервизният парк)
Ние ли бяхме слепи - не знам, но не видяхме никъде табела за града
...както и да е, де, важното е, че го намерихме
Още преди да се настаним (защото не знаехме точно къде ни е хотелът) се метнахме за 30-40 минути в сервизния парк. Атмосферата вече се усещаше отдалече - отборите се подготвяха за техническия преглед, който за съжаление изпуснахме, точно защото вече трябваше да си търсим хотела и да се нанасяме
Когато намерихме хотела си с радост видяхме един сервизен камион на паркинга с две коли, качени на стойки - при нас бе отседнал отборът, подготвящ автомобилите Протон Сатриа Нео Супер 2000
Още преди да се настаним отидохме да видим за какво иде реч
По-късно разговаряхме с едно малко момче от отбора, което ни каза, че главен конструктор е баща му (три пъти шампион на Великобритания, но му забравих името
). Той проектира специалните части за колата, а след като са успешно тествани се произвеждали в малко по-голяма бройка. Отборът не може да се сравнява със заводските на Абарт, Пежо и Шкода, като за това сочат и резултатите на колата откакто е произведена. Същото се отнася и за Опела, с който кара Микелсен........
Цял ден са тествали колите на някакъв 10-километров път, който сами си били затворили, но за съжаление не можахме да отидем да ги погледаме, защото когато се настанявахме приключваха с тестовете. Имаха проблеми с окачването на Протона на Гай Уилкс, които оправиха на следващия ден на шейкдауна, но пък по-късно в петък - на ССЕ1 Злин - Бриан Буфие дори не стартира заради проблеми с мотора, както вече се знае. След като етапът приключи и се прибрахме в хотела видях целия отбор събран (без Буфие и навигатора му) в малкото ресторантче, което се явяваше и лоби бар
Попитах Гай Уилкс какво е станало със съотборника му, при което той (изненадващо за мен) ми отговори, че не знае
Може би е имал предвид, че не знае какво точно, а не, че не знае за проблема с мотора като цяло, ама може и аз да не съм го разбрал правилно
Пожелах му успех за следващия ден, а той ми каза, че вече било твърде късно и аз пак бях така -->
Попитах го защо, а той ми отвърна, че първите две обиколко на ССЕ1 Злин били добре, но на третата се появил идентичен проблем с мотора и на неговата кола и на другия ден просто са щели да отидат и да си я приберат от закрития парк
През това време дойдоха едни италианци (с които евентуално се запознахме и гледахме заедно в неделния ден), за които по-рано от момчето бяхме разбрали, че са купили колата на Буфие. Главният конструктор бе малко засрамен за ги посрещне, защото те бяха дошли да гледат именно тяхната кола, но всичко се случва в нашия спорт
За съжаление забравих как се казват (бяха пилотът и навигаторът), но скоро ще разберем. Мисля, че първото име на пилота бе Джанкарло или Джандоменико (не Басо
), но ще излъжа...
Между другото, момчето, което ни каза всичката тази информация, е на 14 и се състезава в латвийския рали шампионат, където това е позволено
Кара Рено Клио N/3
В петък рано сутринта тръгнахме към шейкдауна. Ориентирвахме се по една карта от пътната книга (а не по самата пътна книга
), но в най-решаващия момент сме се отклонили в грешна посока и сме хванали пътя за последния етап на ралито
По едно време се усетихме и се върнахме в обратна посока, като точно на един разклон с черен път питахме едни фенове (помислихме, че и те са се объркали), които казаха, че черният път излизал на много хубаво място. Качихме ги, защото бяха пеша и те ни заведоха на наистина хубаво място, но вече там имаше мнооооооого публика
От моите снимки наистина не може да стане ясно за какво става въпрос, затова отдолу слагам една от eWRC.cz, на която се вижда
Все пак говорим за шейкдаун.......същото беше положението цели 40 минути преди да започне шейкдаунът (към 7:20
)
Погледахме каквото можахме оттам
и след това започнахме да се местим. След този обратен завой следваше съвсем лек десен, след който имаше ляв, вързан с десен. След това имаше дълга права и 90-градусов (по моя преценка, защото не ходихме до там) завой. Именно там някъде, а може дори и по-рано (на левия вързан с десния) Новиков излезе от пътя (видеото, което Владо показа).
Намерихме пътечка през едни нивя, по която слезнахме в селото, в което се намираше стартът, и в което бе общо взето половината трасе
Между колите ни позволиха да минем по-надолу и накрая, лека-полека, стигнахме до старта.
Между другото, шейкдаунът им беше организиран по следния начин: в регламента беше записано, че колите от 1-ви до 30-ти номер могат да карат от 8:00 до 13:00 часа, а тези с по-задни номера от номер 30 - от 10:00 до 13:00. Това не е новост, просто исках да не го изпускам. Ново за мен бе следното (тъй като не знам дали и във WRC не е така): на около час-час и половина каране имаше лека "почивка" за екипажи и фенове - минаваха по няколко коли/джипове за проверка на трасето и сигурността. По този начин на старта се събираха доста екипажи, които след подновяването на шейкдауна стартираха през 30 секунди.
Шейкдаунът си беше чист празник както на феновете, дошли от далечни краища, така и за местното население. Полицаи имаше само където беше нужно да се затвори път, а маршалите бяха слушани от публиката!!!!!!! Е, имаше и случаи (не говоря за шейкдауна), когато маршалите не можеха да се справят с навалицата
(именно защото хората бяха много) и се отказваха, но това бе рядкост и то на места, на които според мен мерките за сигурност бяха малко преувеличени. Абе хората там са си други и с тях е много по-лесно да се работи.........тук ако сме само с маршали 90% от публиката няма да им има уважение и ще е пълна анархия (не че не искам да сме само с маршали....най-малкото, защото го препоръчват наблюдателите и в докладите си постоянно описват липсата им по българските ралита като минус
)
Както и да е, малко се отклоних от шейкдауна
Най-накрая видяхме нашите екипажи: първо Тошко Славов и Добромир Филипов, а малко след това и Катето Стратиева и Петър Сивов. Нашата група видяхме и Пламен, който беше с Пепи Гьошев, Данчо Атанасов, Емил Маринов и др., които бяха компетентна публика на Барум
Екипажите ни много се зарадваха, когато ни видяха........искрените им усмивки бяха 100-процентова гаранция за това...даже още настръхвам като се сетя
След като шейкдаунът свърши решихме да "проверим"
пътната книга на чехите, като тъкмо щехме да видим как са и етапите на ралито
Беше много добре изработена, с подробни схеми, както и със снимки, нооооооо и те имаха малки пропуски........не може всичко да е перфектно. Тъй като Пиндула ни се падаше малко далече (в смисъл да отидем до там, да се върнем до Старе Место, където ни беше хотелът, и след това пак да се върнем до Злин, който бе на 25км от Старе Место) решихме да идем до СЕ3/СЕ7 Халенковице и СЕ4/СЕ8 Кудловице, които общо взето бяха само на 10-тина километра от хотела ни в посока от Злин към Старе Место
Честно да кажа харесах и двата етапа, въпреки че отначало бях скептично настроен към чешките етапи заради многото видео материали, които съм изгледал за чешките ралита. Имам предвид, че много от етапите им са по нивите, не са технични като нашите, имат много разклонения и т.н. Първия етап беше супер, с едно много стръмно и същевременно технично изкачване, влизане в село и т.н. Асфалтът в по-голямата дължина на етапа бе доста разбит. В една малка част обаче (около 1км) бе асфалтиран наново и изглеждаше така:
Пълната му противоположност бе 1,5-километрова част от следващия етап СЕ4/СЕ8 Кудловице, която в пътната книга беше описана като черен горски път
Така и си беше
ДА, ТОВА Е В ЕТАПА
Смея да твърдя, че едно 70% от пътищата на Рали Барум (или по-скоро на тези двата етапа + Пиндула, който преминахме в събота) са доста по-лоши като състояние от сегашното на новия етап на Рали България!
Вечерта отидохме на супер специалния етап, заради които още от 2 часа следобед имаше задръствания във и около Злин. Затова предприехме един алтернативен маршрут
, който щеше да ни закара от южната страна на Злин, и който се оказа много добър, защото там нямаше никакво движение. Озовахме се точно зад хотел Москва, пред който беше разположена рампата. На много близко разстояние се намираше и сервизът на историческите автомобили. По програма, те трябваше да карат 1 час ПРЕДИ първите коли на супер специалния етап, както и през целия съботен ден, но този път стартовете по специалните етапи им бяха предвидени да са 2 часа СЛЕД първия автомобил. Не знам защо, но единственият етап, който не беше включен в програмата им, бе СЕ2/СЕ5 Пиндула. Нямаше как...отбихме се в сервиза да видим за какво става въпрос
ССЕ1 Злин бе върхът на сладоледа
Уникална атмосфера, уникални коли..........просто нямам думи! Всеки екипаж правеше по три обиколки на етапа и така изминаваше близо 9 километра и половина. Много от пилотите правиха шоу, особено Йозеф Береш с Ауди Куатро А2, който не спря да го пързаля, и синът му (или поне така си мисля) с Лада VFTS
Ние гледахме от приземния етаж на един паркинг и там стояхме плътно от 7 до 11 и половина
Въпреки, че краката доста ме боляха от ходенето нагоре-надолу по шейкдауна, къде ли още не и т.н. изобщо не мога да се оплача
С това мисля да приключа първата част от разказа за Барум........................отначало мислех всичко да е на едно, но гледам, че стана доста, а колко има да се говори ощееееее