Re: YALTA RALLY
Публикувано на: Сря Сеп 16, 2009 11:13
Здравейте на всички
Искрено се радвам, че сте ни подкрепяли през цялото време.
Ще ви разкажа за участието ни в това рали и тъй като емоцията все още не е стихнала, бързам да драсна два реда, а пък се надявам Виктор тези дни да понапише повечко, като по-улегналият в отбора
Ралито бе невероятно! Откриването бе невероятно! Закриването бе невероятно! Отсечките са невероятни! Екипажите, които участваха! Изобщо всички хора свързани с организацията на това рали бяха страхотни! Като изключим един мъж, който ние с Виктор определихме за тамошния К.Михайлов (с разликата, че нашият Камен се усмихва далеч повече ) и, за който си мислех, че така и няма да го видя усмихнат този човек...е, накрая и той се усмихна!
Така.....Бръм бръм през Румъния, стигнахме до Молдовската граница, буса с платформата и едно от тренировъчните ни пежа (като сериозен и заможен отбор си имаме две виненочервени тренировъчни коли, поооочти еднакви). И тъй като главите ни, особено моята още една седмица преди пътуването бяха в Ялта, се оказа, че нямаме пълномощно за него, а то е на името на баща ми и се наложи да я оставим в Румъния ‘’Накатерихме’’ се тримката с механика на буса, като за седалка сложихме една от хладилните чанти......веселба!
Както вече някой спомена по-горе, а и от снимковия материал се вижда, отсечките са доста трудни и специфични. Първият тренировъчен ден с Виктор определено се затруднихме в описването на трасето. Никога до сега не бях карала такъв тип отсечки, с толкова много неща за описване само за един завой примерно! То не бяха превали, то не бяха скали, то не бяха издадени стени и мантинели в края на завоя, то не бяха пропадания... Както и да е, описахме трасето (с рентакарско Лачети, което едвам ни бе дадено, след хиляди уговорики и обещания, понеже с многото опит, който имаме отидохме да я наемем с баджовете за ралито на вратовете- хи хи, познайте как реагира човека
Описахме си и шейкдауна, с цел да си настроим колата на него. Е да, ама го изпуснахме , руския език на Виктор все още не бе станал толкова добър като в последните дни от престоя ни в Украйна...
Все пак успяхме да си настроиме колата на същото трасе, в удобно за нас време обаче хи хи хи.
1-вият ден, първата врътка тръгнахме отзад с грешни гуми, мислейки, че рано сутринта горе в гората няма начин да няма влага и т.н, но определено сгрешихме, по-сухо не можеше и да бъде
Още на втората отсечка колата започна от време на време да прекъсва....
В сервиза мислехме, че е от клапана (абе не клапана,ами там каквото се води, за справка питайте Галинчо (то от бързане, бая глупости съм написала ), но след втората врътка, установихме, че по-вероятно е да е бензиновата помпа....
Тръгнахме много добре, особено 2-рата отсечка. До сега никога не съм усещала колата по този начин, никога не съм я и карала така уверено, настройките, които бяхме направили бяха идеални за това трасе, но тя все повече и повече прекъсваше и глъхнеше, около 4-5 пъти до такава степен, че дори спирахме в отсечките…. Губехме толкова много, че все още като се сетя и ми се реве. Темпото отиваше на кино, концентрацията също....
2-рият ден бе още по-голям кошмар....още по-често започна да прекъсва, гаснеше самичка, ту се оправяше, ту глъхнеше, единият път толкова трудно захапа, че вече бях убедена, че ще си останем в отсечката... Някакси успяхме да долазим до финала.
На 6-тата (последна за ралито) има една дълга права където е финала.... не питайте как сме стигнали до там...... Голяма мъка бе, през цялото време, след всяка отсечка с Виктор бяхме изцедени просто. От друга страна, радвах се, че успяхме да завършим, а не останахме някъде в отсечките.
Доволна съм от факта, че някои пасажи (там,където не прекъсваше) ги взимахме така, всякаш идваме за 5-та поредна година на това състезание и го знаем до болка
Между другото, нито знаехме как вървим в класа, нито се интересувахме. От България ни пратиха смс ‘’Бъдете щастливи на стълбичката’’, тогава решихме, че сме хванали 3-тото място в класа. Изненадата можете да си представите каква е била, когато съобщиха за 1-вото Пожелах си обаче, никога повече да не взимаме 1-вото място, защото другите екипажи са излезли от пътя, примерно. Първото място е истинско, тогава, когато е имало борба.... (не,че ние не се борихме с нашата ‘’машина’’)
Живот и здраве, догодина отново ще бъдем на Ялта рали
Тези отсечки трябва да се превземат както си трябва
Искрено се радвам, че сте ни подкрепяли през цялото време.
Ще ви разкажа за участието ни в това рали и тъй като емоцията все още не е стихнала, бързам да драсна два реда, а пък се надявам Виктор тези дни да понапише повечко, като по-улегналият в отбора
Ралито бе невероятно! Откриването бе невероятно! Закриването бе невероятно! Отсечките са невероятни! Екипажите, които участваха! Изобщо всички хора свързани с организацията на това рали бяха страхотни! Като изключим един мъж, който ние с Виктор определихме за тамошния К.Михайлов (с разликата, че нашият Камен се усмихва далеч повече ) и, за който си мислех, че така и няма да го видя усмихнат този човек...е, накрая и той се усмихна!
Така.....Бръм бръм през Румъния, стигнахме до Молдовската граница, буса с платформата и едно от тренировъчните ни пежа (като сериозен и заможен отбор си имаме две виненочервени тренировъчни коли, поооочти еднакви). И тъй като главите ни, особено моята още една седмица преди пътуването бяха в Ялта, се оказа, че нямаме пълномощно за него, а то е на името на баща ми и се наложи да я оставим в Румъния ‘’Накатерихме’’ се тримката с механика на буса, като за седалка сложихме една от хладилните чанти......веселба!
Както вече някой спомена по-горе, а и от снимковия материал се вижда, отсечките са доста трудни и специфични. Първият тренировъчен ден с Виктор определено се затруднихме в описването на трасето. Никога до сега не бях карала такъв тип отсечки, с толкова много неща за описване само за един завой примерно! То не бяха превали, то не бяха скали, то не бяха издадени стени и мантинели в края на завоя, то не бяха пропадания... Както и да е, описахме трасето (с рентакарско Лачети, което едвам ни бе дадено, след хиляди уговорики и обещания, понеже с многото опит, който имаме отидохме да я наемем с баджовете за ралито на вратовете- хи хи, познайте как реагира човека
Описахме си и шейкдауна, с цел да си настроим колата на него. Е да, ама го изпуснахме , руския език на Виктор все още не бе станал толкова добър като в последните дни от престоя ни в Украйна...
Все пак успяхме да си настроиме колата на същото трасе, в удобно за нас време обаче хи хи хи.
1-вият ден, първата врътка тръгнахме отзад с грешни гуми, мислейки, че рано сутринта горе в гората няма начин да няма влага и т.н, но определено сгрешихме, по-сухо не можеше и да бъде
Още на втората отсечка колата започна от време на време да прекъсва....
В сервиза мислехме, че е от клапана (абе не клапана,ами там каквото се води, за справка питайте Галинчо (то от бързане, бая глупости съм написала ), но след втората врътка, установихме, че по-вероятно е да е бензиновата помпа....
Тръгнахме много добре, особено 2-рата отсечка. До сега никога не съм усещала колата по този начин, никога не съм я и карала така уверено, настройките, които бяхме направили бяха идеални за това трасе, но тя все повече и повече прекъсваше и глъхнеше, около 4-5 пъти до такава степен, че дори спирахме в отсечките…. Губехме толкова много, че все още като се сетя и ми се реве. Темпото отиваше на кино, концентрацията също....
2-рият ден бе още по-голям кошмар....още по-често започна да прекъсва, гаснеше самичка, ту се оправяше, ту глъхнеше, единият път толкова трудно захапа, че вече бях убедена, че ще си останем в отсечката... Някакси успяхме да долазим до финала.
На 6-тата (последна за ралито) има една дълга права където е финала.... не питайте как сме стигнали до там...... Голяма мъка бе, през цялото време, след всяка отсечка с Виктор бяхме изцедени просто. От друга страна, радвах се, че успяхме да завършим, а не останахме някъде в отсечките.
Доволна съм от факта, че някои пасажи (там,където не прекъсваше) ги взимахме така, всякаш идваме за 5-та поредна година на това състезание и го знаем до болка
Между другото, нито знаехме как вървим в класа, нито се интересувахме. От България ни пратиха смс ‘’Бъдете щастливи на стълбичката’’, тогава решихме, че сме хванали 3-тото място в класа. Изненадата можете да си представите каква е била, когато съобщиха за 1-вото Пожелах си обаче, никога повече да не взимаме 1-вото място, защото другите екипажи са излезли от пътя, примерно. Първото място е истинско, тогава, когато е имало борба.... (не,че ние не се борихме с нашата ‘’машина’’)
Живот и здраве, догодина отново ще бъдем на Ялта рали
Тези отсечки трябва да се превземат както си трябва