Акрополис е състезание спиращо дъха и то не само заради пушилката
За пилотите няма какво да коментирам, станахме свидетели на феноменални минавания на Льоб, Ожие, Петер, Мико, Латвала, Новиков, Ал Атия, От Танак, Ханинен … отсечките бяха разнообразни и позволяваха да се види всичко от много, много бързи завои в стил Финландия (с Чавдар и Дамян заедно видяхме за какво иде реч), до класически Акрополис с много камъни и скали. Но на „бързия” макадам най-добре си личеше класата на световните пилоти, когато скорост, агресия и чиста състезателна линия са единственият път към първото място (е като изключим тактиката)
Как успяхме да видим всичко това – ами както и където си искахме! Организацията на състезанието беше на много високо ниво, като по никакъв начин не възпрепятстваше публиката, дори напротив. Е, един път хеликоптерът ни издуха от храсталака, но това беше в името на пускането на нощния етап, за който имаше опасност да бъде отменен заради многобройната публика.
В събота сутринта бяхме разпънали „шведската маса” на метър от трасето, когато колата на организатора спря и към нас дойде отговорника на отсечката. За моя изненада, човекът най-любезно ни предупреди да махнем масичката когато дойде време за етапа, а след това дълго и с видим ентусиазъм ни обясняваше къде ще е най-интересно на нощния етап и как да стигнем до мястото. Същият човек беше отговорник и за power stage-a … само 30 мин. преди старта на отсечката, интервю зоната след финала още не беше оградена, но той със завидна лекота раздаде задачи и за десетина минути всичко се изгради … но не как да е, а с много внимание към детайла … ограждащата лента не беше просто завързана, а беше хваната с безопасна игла, само и само за да не изглежда смачкана … Междувременно организаторите отговаряха учтиво на всички смислени и безсмислени въпроси от страна на публиката. Като цяло нямаше напрежение, а надделяваше положителната емоция, а общият дух предразполагаше към 100%-ова наслада от рали спорта ... безценно!
Българските фенове бяха много, бяха навсякъде по етапите и преживяха незабравимо състезание. Дълго след финала всички лица бяха озарени (особено на тези пийнали по глътка от победното шампанско), а силната емоция надделяваше над натрупаната умора. Е винаги могат да се открият пропуски, винаги има несгоди, винаги има победители и победени, но след състезание е важно да остане чувството на удовлетвореност и желанието отново да бъдем по отсечките след година – нещо което бих искал да виждам след всички ралита в България.
Поздрави на всички, които и сега се усмихват при мисълта за видяното на изминалия Акрополис, макар и все още да хрускат пясък между зъбите