Рали Португалия - една история...

Дискусия за Световния рали шампионат

Рали Португалия - една история...

Мнениеот beta_racing » Нед Апр 22, 2007 10:55

Първо искам да ме извините за голямото закъснение, но през последните 2-3 седмици нямах никакво време, а когато съм имал малко съм гледал да напиша по някоя част от всичко това по-долу :D
И така:


Нека започна с малко предистория...

Тръгнах с ранен самолет в 06:15 София-Франкфурт-Лисабон на 25-ти Март. Всъщност планирах ходенето за лятото, защото бях обещал да ида на гости у един приятел и тъй като той също е запален ралиджия решихме да съчетаем гостуването с ходенето до ралито. Той живее близо до Порто, в северната част на страната, и заради това просто нямаше как да не ме заведат на легендарния скок Фафе-Ламериня, който всички знаем. Сега там мисля, че се кара само рали F.C. Porto, организирано от футболен клуб Порто (колкото и странно да звучи), и наистина не е много приятно да се види как сега това място пустее след толкова славни години

и как това: Изображение сега е в този вид: Изображение

Скокът се намира малко преди финала на едноименната отсечка, а 2 километра преди него е също легендарното парче асфалт, което колите прекосяват, за да тръгнат към изкачването за скока.
Нещо, което на камерите не се забелязва (или поне не толкова силно) е теснотата на пътя и на места доста стръмните спускания и изкачвания. След като отидеш на място направо се чудиш как карат по този път...по-точно как карат толкова бързо :) На долните снимки се вижда как колата се е устремила надолу, въпреки, че просто трябва да се отиде и да се види за какво наистина става въпрос!

Публиката е била много, Изображение а мястото днес е странно без нея: Изображение


Но стига история...

Влизаме в настоящето с нощното ни тръгване от населеното място, където гостувах - Галегош - на 600км на север от центъра на ралито Фаро. Пропуснахме шейкдауна, но научихме лошите новини за блъснатите журналисти почти веднага. Между другото там всички се интересуват от автомобили (и особено от рали)! Когато покажат нещо по телевизията, свързано с коли, всички се обръщат и гледат - няма стари и млади мъже, малки момиченца или по-възрастни жени - всичко живо гледа - нещо, от което се изненадах доста! Но стига съм се отплесвал :)
Започнахме да се оправяме около 22:45, а след като забрахме и последния 4-ти човек, тръгнахме окончателно около 23:20 часа.

Изображение

Пътуването беше леко, пътищата им са прекрасни, като между всичките им големи градове има магистрали, на чиито изходи се плаща задължително, а ако не са магистрали, то поне приличат на такива - еднопосочни пътища с най-често 2 ленти. Разбира се не може без спиране - спирахме няколко пъти и на всяко спиране срещахме фенове, които също отиваха на ралито - с всеки стоп атмосферата се усещаше все по-силно и по-силно!
Между другото имаше много испанци, наистина много - може би 2/5 от публиката беше испанска...

Към 05:40, вече изморени (пък и като се има предвид, че пътуването беше през нощта бяхме още по-скапани), минахме и покрай стадиона, на който само 12 часа по-рано се беше провел и суперспециалният етап. Отправихме се направо към трите отсечки, които се караха два пъти през първия ден. Вече можеха ясно да се отличат колите, които отиваха за ралито, а рали атмосферата, както се казва, влезна направо през прозорците, когато, по вече планинските пътчета в 6 часа сутринта, имаше колона от автомобили с крещящи и пеещи фенове, отиващи към отсечките.

Щяхме да ходим на първата отсечка за деня (СЕ2/СЕ5 - Тавира), но объркахме пътя и се озовахме на СЕ4/СЕ7 - Сао Браш де Алпортел. Останахме на едно кръстовище на асфалтовия път, по който дойдохме, и макадамов път, който всъщност беше отсечката. За да идат от единия до другия макадамов път, състезателните коли трябваше да пресекат асфалтовия планински път, по който дойдохме. Спряхме само на метри от макадамово-асфалтовото кръстовище и поспахме за около 2 часа. Към 8 часа полицаи ни разбудиха и съвсем учтиво ни казаха да преместим колата от другата страна на пътя, за да се освободи място за линейките и пожарните коли, а ние, тъй като не искахме да оставяме колата надалеч я набутахме напречно на всички спрели автомобили, на място, където, когато дойдохме, имаше палатка (така спряхме, че някой би си помислил, че е спряла жена :D, без дамите да се обиждат :D). Разбира се, човекът, който преди това беше изпънал палатката възрази, но нямаше кой да го чуе :)

Изображение

Поразбудихме се и отидохме да видим за интересни места, но за наше голямо съжаление навсякъде в радиус от 4-5 метра от трасето не се допускаха хора. Разбира се по-късно това не можеше да се контролира, защото няма полицаи на всеки завой, но трябва да се отбележи, че ралито нямаше нищо общо изданията от предишните години и португалските обезумели фенове, с които (поне аз) индентифицираме Португалия.
Иначе най-различни джипки за сигурност минаваха цели 4 часа преди състезателните автомобили! Полицаите стояха на етапите и на други пътища, които можеха да отведат до тях още 05:30 сутринта, а може би са стояли цяла нощ. Най-накрая се принудихме да идем в зоната за зрители, която не беше разположена на лошо място, но е важно да се каже, че на много места, които бяха безопасни, хора, незнайно защо, не се допускаха...

Изображение

Беше станало 12 без нещо, форлайферите започнаха да минават, феновете започнаха да си "общуват" с фанфарите, оттук и оттам се чуваха по някой и друг вик на отделни попийнали фенове, около 5-6 различни хеликоптера постоянно кръжаха над етапа. Имаше хора от Англия, Финландия, Испания, Португалия. Със сигурност е имало и други националности, за които не мога да се сетя в момента.
След последната кола за сигурност - Субару Импреза с номер 0, карано от местния Амарал, нетърпеливостта от страна на публиката вече вземаше своя връх, от резултатите, които се получаваха на GSM-ите, се знаеше, че първите вървят все още много близо. С всеки звук на хеликоптер всички се надигаха да видят дали Маркус Грьонхолм не идва (мястото беше такова, че колата можеше да се види от доста далече).
Най-накрая дойде и мигът, чакан от всички! Видяхме един хеликоптер, който като че ли описваше извивките на пътя, отдалече започнаха да се чуват фанфари, чиито звук постепенно се приближаваше...в момента, в който хеликоптера премина една част от балкана и тръгна към най-отдалечения край пътя, който можехме да видим (на около 1км по въздух) се видяха и праха, и колата...всички избухнаха в буквалния смисъл! А за колата - просто без коментар - идваше 3-4 пъти по-бързо от Амарал :D
Маркус съвсем се приближи и вече можеше да се чуе звукът на двигателя! Фордът ми се стори доста голям на пръв поглед; спря бързо, с преминаването си на асфалта скарата упря шумно, защото макадамовият път, от който идваше беше доста стръмен, и замина по другия макадамов път, който ни заобикаляше в гръб. След като замина всички веднага се разприказваха от удивление и зачакаха Льоб! По-нататък не мисля, че има какво да се пише - трябва да се преживее :)

Първото минаване на колите продължи много дълго - Грьонхолм мина точно в 12:20, а последната кола - в 14:06, наистина "изтощителна" работа :) След това хапнахме, починахме за 15-20 минути и се отправихме за второто минаване, което беше в 16:22 часа. Намерихме подходящо място, не много далече от първото. То беше доста по-бързо и динамично, и определено ни хареса повече, въпреки по-голямото количество прах; но мръсотията си заслужаваше!

След етапите отидохме до стадиона, за да разгледаме сервиза, и така нареченото Рали Село (Rally Village), в което се намираха магазините със сувенири, изложените коли от гр.Б, болидът на Макларън, джипове и мотор от Рали Дакар, кола от Португалския туристически шампионат и други интересни неща.

Изображение

После се отбихме до Фаро (много хубав модерен град), напазарувахме и се прибрахме в малкото градче Сао Браш де Алпортел, кодето смахме Петък и Събота, и което беше само 10-15км от етапите от първия ден. Спахме в къща, наподобяваща дългите испански едноетажни стари къщи, които сме виждали в някой и друг испански филм, но, разбира се, със всички екстри от 21-ви век - беше забавно :)

Изображение

На другия ден се събудихме нормално като за рали - 6:30! Закусихме набързо и тръгнахме към първият етап за деня СЕ8/СЕ11 - Силвеш/Орике. Навън беше облачно, но в Алпортел не валеше. За наше съжаление (главно защото бяхме без чадъри) на отсечката валеше доста силно, но това, разбира се, нямаше да ни спре да гледаме любимите пилоти. Малко по-късно, точно преди да излезнем от колата, където постояхме известно време, дъждът спря и тръгнахме по калните пътчета и мократа трева. С голямо недоумение видяхме тълпа от хора, които стояха на едно място. Когато се приближихме видяхме, че това беше единственият път към етапа, а там, където се бяха събрали хората, течеше не много голяма река, но достатъчно дълбока, за да се измокриш до колената. Имаше 2 начина за преминаване: първият беше да се наредиш на опашката и да минеш по "изградената" пътечка от камъни, а вторият беше да си събуеш обувките и чорапите, да си вдигнеш панталоните и да минеш през реката. И в двата случая имаше кой да те усвирка в добрия смисъл на думата и атмосферата беше много приятелска и смешна :)

1 Изображение 2 Изображение 3 Изображение

След кратко чакане решихме да използваме втория и прекрачихме през водата. Чувството след като си обухме обувките не беше от най-добрите, защото вътре "събрахме" малки камъчета, които доста убиваха, но в крайна сметка се свикна с тях :)
Не застанахме на най-доброто място, защото полицията не пускаше да се пресича - реката се оказа непредвидена пречка, която ни забави повече от очакваното и се наложи да гледаме от малко "глухо" място, но все пак се виждаше.

След етапа се пошматкахме в едни села в търсене на магазин, за да купим нещо за ядене, след което чакахме около 2 часа за второто минаване, което решихме да пропуснем, а вместо него отидохме преди старта - там, където пилотите си почиват преди да минат на ЧК-то в началото на етапа. Видяхме ги отблизо - някои бяха като на телевизията, други - малко по-различни, но все световни величия...наистина преживяването беше прекрасно и го предпочитах пред гледане на отсечка. Попитах Ян Копецки дали може да се снимаме, защото само той беше до оградата, наблюдавайки отдалече стартирането на автомобилите, вървещи преди него (полицаите не допускаха никой да се доближава до въпросната ограта, зад която бяха пилотите). След снимката си поговорих с него за малко и той най-учтиво отговори на въпросите ми все едно съм му инжинер :), обясни защо не е карал в Петък, какъв е бил проблемът и т.н, изобщо много готин човек.
Направихме така, че да хванем последния за деня етап СЕ13 Алмодовар, който беше в 16:34 часа. Отсечката не беше много близко до Силвеш/Орике и трябваше да побързаме. Най-интересното беше това, че по едно време се озовахме на 2-3-километров доста широк макадамов път, който беше чисто нов - от едната страна имаше стръмен склон отгоре, а от другата - отдолу. Между другото, напомняше на изкачването на "Пайкс Пийк", но, разбира се, не толкова стръмно :) Той ни заведе на чудесен обратен завой, към който също се идваше от също такъв чисто нов широк макадамов път. Нямаше нито един полицай и нито един човек, а до старта имаше само 1 час. Зачудихме се доста и след като проверихме в картите се оказа, че сме отишли на първия етап за третия ден, а отсечките от него бяха сравнително близко до тези от втория. Обърнахме и се върнахме по пътя за СЕ13. Последните 6-7км бяха по макадамов път, който трябваше да преминем, за да стигнем до финалната част на етапа - доста разбит път, по който карахме 20-25 минути, направо нямаше край. Но ето, че пристигнахме!
Улучихме невероятно място - колите можеха да се видят от 400-500 метра, идваха невероятно бързо (повечето от "Супер"-ите идваха на 6-та на прекъсвач). Ние стояхме на права, дълга около 100-150 метра, с малък скок по средата /снимка 1/, а към нея се идваше от друга идентична права. Свързваше ги много лек десен завой, който се взимаше ако не без спирачка, то само с докосването й, а скоростта на колите беше около 140-150 км/ч! След малкия, но атрактивен (заради високата скорост) скок, на който бяхме, следваше останалата част от правата, а след нея имаше съвсем лека извивка, наподобяваща десен завой /снимка 2/, на която отново се скачаше. Колите падаха точно в лек десен завой, от вътрешната страна на който имаше къща (единият й ръб беше точно в треакторията), след този завой имаше лека лява чупка, откъдето земята рязко се издигаше, колите опираха отново заради високата скорост, а след това ги чакаше лек превал, на върха на който имаше лек десен завой, където пак скачаха. Оттам вече се виждаше само прах, завиваха по-рязко наляво и ги гледахме как отиват нагоре /където се вижда публиката в ляво на снимка 2/. Мястото беше направо невероятно - все едно бяхме на Рали Финландия с малко повече прахоляк след колите! Ако отида пак на Рали Португалия и етапа съществува, със сигурност ще го гледам пак от същото място :)

1 Изображение 2 Изображение

След отсечката се прибрахме в Алпортел. Вечеряхме, по-късно щяхме да излизаме, но бяхме доста изморени, а и на другата сутрин трябваше да ставаме в 5:30, за да хванем първия етап за деня - СЕ14/СЕ16 Луле/Алмодовар. На сутринта си събрахме багажа от къщата и тръгнахме. Разбира се отидохме на обратния, на който се объркахме и се озовахме предния ден, защото той доста ни хареса. И какво да видим като пристигнахме - въпросният 2-3-километров широк макадамов път беше претъпкан с коли - целият! След като го видяхме празен само 16 часа по-рано, сега трябваше да оставим колата в малкото населено място, откъдето той започваше (и всъщност откъдето стигаха колите), и да идем пеша до етапа.
На обратния, както е разбиераемо, нямаше къде да се обърнеш и затова отидохме на горния завой, на който се виждаше и част от пътя отдолу, водещ към обратния (етапът беше изкачване).

1 Изображение 2 Изображение 3 Изображение

Това беше и последното ни гледане, след което отидохме до сервизния парк, за да видим екипажите и автомобилите отново отблизо, където всъщност ги видяхме и за последен път. Влезнахме в Рали Селото за последно и на излизане на 3-4 метра от мен ми се мерна Армин Шварц, който идваше срещу нас - направо скочих пред него и го попитах дали може да се снимаме, а той чак малко се стресна и се получи малко смешна ситуация, но човека я прие приятелски :)
Снимахме се и отидохме до колата. Постояхме малко на паркинга до стадиона и точно в 13:00 тръгнахме обратно по дългия ни път обратно към северна Португалия, където пристигнахме доста бързо - този път само за 4 часа и половина.



Ралито беше наистина прекрасно, публиката беше прекрасна, атмосферата беше прекрасна! Пожелавам на всеки да изживее такива моменти!





Дамян Киров
BETA RACING Rally Team (Plovdiv)
Изображение
"ДМ ДООР" ЕООД - гаражни и индустриални секционни врати, автоматизация на врати и портали, ролетки, pvc завеси, автоматични бариери и още много други!
Аватар
beta_racing
 
Мнения: 3975
Регистриран на: Пет Апр 15, 2005 19:30
Местоположение: Пловдив
Име: Дамян Киров

Мнениеот P.Solberg » Нед Апр 22, 2007 11:28

Бравос, много хубаво разказче. Наистина ралитата от световния имат уникална атмосфера, може би само Албена е имала подобна от българските състезания.
Аватар
P.Solberg
 
Мнения: 4881
Регистриран на: Пет Апр 15, 2005 13:47
Местоположение: Варна
Име: Владимир Гатев

Мнениеот Astra_26 » Нед Апр 22, 2007 18:49

:D Страхотно изживяване, за което мисля всеки ти завижда (благородно) с всичките съпътстващи емоции и премеждия. Това се помни за цял живот. Само можем да ти благодарим за пресъздадената атмосфера, с която ни накара да се почувстваме наистина там.
Изображение Ivan Ivanov Rh A+
____vromos.bg____
Аватар
Astra_26
 
Мнения: 717
Регистриран на: Съб Дек 30, 2006 00:30
Местоположение: Бургас skype: astra_26 0877838227
Име: Иван Иванов

Мнениеот damon » Нед Апр 22, 2007 19:03

Браво за труда! :) Предполагам ще може да качим статийката на сайта?...
Safe is risky.
Аватар
damon
Администратор
 
Мнения: 2172
Регистриран на: Пон Фев 28, 2005 20:40
Местоположение: България
Име: Николай Китанов

Мнениеот beta_racing » Нед Апр 22, 2007 19:19

damon написа:Браво за труда! :) Предполагам ще може да качим статийката на сайта?...


Да, add-нал съм те в skype, за да ти пратя .html файла, но никакъв те няма цял ден :lol:
Изображение
"ДМ ДООР" ЕООД - гаражни и индустриални секционни врати, автоматизация на врати и портали, ролетки, pvc завеси, автоматични бариери и още много други!
Аватар
beta_racing
 
Мнения: 3975
Регистриран на: Пет Апр 15, 2005 19:30
Местоположение: Пловдив
Име: Дамян Киров

Мнениеот rally_girl » Нед Апр 22, 2007 23:04

Браво ,бе! Сигурна съм , че изживяването е било страхотно! :D Направо ти завиждам!
Аватар
rally_girl
 
Мнения: 182
Регистриран на: Пет Юли 07, 2006 12:35
Местоположение: Велико Търново
Име: Petya Alexandrova

Мнениеот Lanco Rally » Вто Апр 24, 2007 19:01

Браво,супер разказче и готини снимчици :wink:
Lancia №1 in Rally Sport Ever!!!
Аватар
Lanco Rally
 
Мнения: 74
Регистриран на: Вто Апр 24, 2007 16:56
Местоположение: Бг
Име: Венко Станчев


Назад към Световен рали шампионат

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 24 госта

cron