Здравейте
,
Днес пре-карах няколко часа на ‘писта’ Бургас. Престоят ми там бе доста интересно изживяване. Може би ви направи впечатление, че в първото изречение написах прекарах, а не например изкарах и то с тире в средата, за да се забележи, че подчертавам тази дума, а писта е в кавички. Без да искам да обвинявам когото и да било искам да кажа, че бих дала най-високата оценка на организаторите, но в отрицателната скала. Не казвам, че е лесно да се организира състезание от такъв ранг, но това, което видях бе несериозно, особено като се има предвид, че това състезание е с ранг Републикански шампионат.
‘Пистата’, която бе на т. нар. Детелина по дестинацията Бургас-Сарафово, беше доста интересно организирана. Едното пътно платно бе отцепено и отредено за състезателите, а другото си функционираше при това, като двупосочно. Тук ще вмъкна едно сравнение, хората в Индия почитат кравите, защото за индийците, кравите са свещени животни. Ако индийци се придвижват с превозно средство – автомобил, автобус, влак или друго такова, изпречвайки им се крава на пътя спират и чакат, докато кравата сама не благоволи да се премести оттам. А ние не можем да спрем движението, защото все бързаме за някъде и ние самите не знаем за къде, но бързаме това е важното и така накрая, живота ни минал в едно безсмислено бързане. Това с двупосочното движение едно на ръка. И не стига, че успоредно със състезателите се движеха автомобили, автобуси, микробуси, камиони и т.н., ами понеже летище Бургас е в близост по време на състезанието кацнаха няколко самолета. Да не си помислите, че ще пропусна нещо, а не и товарният влак мина наблизо до ‘пистата’, ако имаше как предполагам, че и някой кораб щях да видя, ама това вече щеше да е изненада. Всъщност в цялата картниа липсваха само кравите, козите и овцете, но предполагам, само защото през почти цялото време валеше дъжд.
Искам да поздравя всички пилоти и целите им екипи, които днес взеха участие и се състезаваха въпреки всичко. Честно възхищавам се на тези хора, които въпреки всичко не са загубили ентусиазмът си и продължават да се състезават. Пожелавам на всички състезатели да не губят искрицата, която поддържа огъня на борбения им дух. На всички аварирали и неуспели да завършат днес, бъдещи успехи и безаварийни състезания.
В такива моменти може би всички се чудят къде отиват и за какво се оползотворяват таксите, които плащат състезателните екипи за участие...?
Поздравления и за публиката, която бе там. Въпреки дъжда и студеното време имаше не малко хора. Сега да видим какво бяха направили организаторите за публиката.
На практика – нищо. До мястото се стигаше по няколко начина – единият бе с автомобил, а другия – с автобус номер 15 от градски транспорт, който пътува по линията Бургас-Сарафово и е се движи през половин час. Интересното бе, че като стигнах до ‘пистата’ никъде не видях вход или някой въобще да събира такса за вход. По цялото трасе нямаше точно определени места за публиката и на практика всеки бе застанал, където си беше намерил място и между отделните групи класове хората се придвижваха от едно място към друго. Мисля, че се подразбира, че всички бяха под дъжда и нямаше абсолютно нищо осигурено за публиката, дори тоалетна не видях някъде, все пак имаше хора, дошли и от други градове. Имаше някакво озвучаване, което да се е чувало максимум на 100 метра разстояние. Аз лично чух, че има озвучителна система, но поради недоброто озвучаване, не се чуваше и разбираше нищо. Друг интересен факт е, че се разхождах почти необезпокоявана от никого. Дори един човек явно, част от организацията по едно време ме попита дали съм съдия. Отговорих му, че не съм. Е, стават грешки! Но предполагам, че ако бях отговорила утвърдително щеше да ме помоли да си заема мястото
. Честно казано не можах да разбера какво го накара да ме помисли за съдия, при все че не се разхождах с флагчета в ръце, а и нямах съответната обозначителна жилетка, дори дрехите ми нямаха нищо общо с такава жилетка. Другият интересен факт бе, че за известно време бях застанала на място, което на практика бе опасно да се стои. Бях почти до ‘пистата’ и колите профучаваха покрай мен, а нямаше никаква преграда и напрактика, ако някоя от колите поднесеше, щеше да ме отнесе и аз вече да съм минало. През това време никой не дойде да ме предупреди или да ми се скара за това. Ясно е, че нося отговорност за живота си, но ако вместо мен там имаше други хора или деца и ако се бе случило нещо... Кой щеше да поеме отговорност? За последното съм на мнение, че трябва да се мисли предварително, а не след като се случи нещо, което е необратимо...
На връщане към Бургас се нагледах как шофьори профучават с колите си по мокрия асфалт и не спазват никакви ограничения...
Правилата и ограниченията са създадени, за да ни предпазват, а не за да ни вредят!
ШОФИРАЙ РАЗУМНО, СПАСИ ЖИВОТ!
http://www.mp3.bg/video.php?id=149