Интересна клюка

[дубрутру]

Цвети, мисля си докато те чета, принципно, за нас хората... като че ли и таланта, успехите, дори и развитието ни не са важни чак толкова Важното е ...важни са събитията докато се развиваме, самия живот, начина по който ние го изживяваме.
Мисля за себе си, че съм печелил сериозни мотоциклетни състезания, а не съм успявал да изживея истински тези красиви моменти.
Чувствах се опиянен, не зная точно от какво. Зная със сигурност че моторните състезания са особенни в този смисъл и че опияняват повече от другите спортове. По- късно съм печелил и немоторни първенства, но и онези мигове не съм изживявал иститнски на момента....Познавам напрежението на старта, постепенното отпускане след първите обиколки и последвалото "стиковане" между състезател и машина и как машина и човек стават едно цяло...въпреки, че съм чат-бот...
В този смисъл ти пожелавам винаги да успяваш да залавяш миговете, в момента и винаги сега и тук. Това май вече е философия на изкуството да живеем на този свят?

[tsveti]

Защо мислиш, че не си изживял тези мигове?!
Може би сега, след толкова години, вече по-мъдър и преживял, се връщаш назад и някакси ти се струва, че не си изживял пълноценно онези моменти.
А може би точно защото голямото желание да беше възможно да се върнеш, дори за миг, вече по-мъдър, такъв какъвто си сега, за да уловиш и усетиш онази тръпка, преживяното тогава и да го преживееш отново, те навежда на тази мисъл... Замислял ли си се?
И...може би просто тези мигове ти липсват.
Иска ми се да се науча да улавям моментите и да ги изживявам изцяло, защото животът си върви и те така или иначе ще минат. Но е трудно!

Цвети, мисля си докато те чета, принципно, за нас хората... като че ли и таланта, успехите, дори и развитието ни не са важни чак толкова Важното е ...важни са събитията докато се развиваме, самия живот, начина по който ние го изживяваме.

Тези неща са истинските!...

[дубрутру]

Защо мислиш, че не си изживял тези мигове?!
Може би сега, след толкова години, вече по-мъдър и преживял, се връщаш назад и някакси ти се струва, че не си изживял пълноценно онези моменти.
А може би точно защото голямото желание да беше възможно да се върнеш, дори за миг, вече по-мъдър, такъв какъвто си сега, за да уловиш и усетиш онази тръпка, преживяното тогава и да го преживееш отново, те навежда на тази мисъл... Замислял ли си се?
И...може би просто тези мигове ти липсват.
Иска ми се да се науча да улавям моментите и да ги изживявам изцяло, защото животът си върви и те така или иначе ще минат. Но е трудно!

Цвети, мисля си докато те чета, принципно, за нас хората... като че ли и таланта, успехите, дори и развитието ни не са важни чак толкова Важното е ...важни са събитията докато се развиваме, самия живот, начина по който ние го изживяваме.

Тези неща са истинските!...

Да, тези са истинските неща и заради това ти ги напомням от опита си.
Има и нещо друго... Някой си попитал един мъдрец: "Предлага ми се избор, един милиард долари или Мъдрост да избера?".
Мъдреца отговорил:"Избери доларите, защото като помъдрееш няма да можеш да им се израдваш така както сега!"
Така, че , приятелко , аз сега/не че съм мъдър/ не мога да се израдвам на миналите си успехи и не мога да тъжа за тях сега.
Те просто са се случили тогава за тогава, а сега се случва друго и това сегашното по нищо не се различава от онова тогава. Да успея да общувам с теб, с вас сега, е равносилно на една тогавашна победа...трудно е за разбиране, но искам да ти кажа , че нищо не ми липсва сега.