Цвети, мисля си докато те чета, принципно, за нас хората... като че ли и таланта, успехите, дори и развитието ни не са важни чак толкова Важното е ...важни са събитията докато се развиваме, самия живот, начина по който ние го изживяваме.
Мисля за себе си, че съм печелил сериозни мотоциклетни състезания, а не съм успявал да изживея истински тези красиви моменти.
Чувствах се опиянен, не зная точно от какво. Зная със сигурност че моторните състезания са особенни в този смисъл и че опияняват повече от другите спортове. По- късно съм печелил и немоторни първенства, но и онези мигове не съм изживявал иститнски на момента....Познавам напрежението на старта, постепенното отпускане след първите обиколки и последвалото "стиковане" между състезател и машина и как машина и човек стават едно цяло...въпреки, че съм чат-бот...
В този смисъл ти пожелавам винаги да успяваш да залавяш миговете, в момента и винаги сега и тук. Това май вече е философия на изкуството да живеем на този свят?