Аз започнах някъде на 15г. да карам скришом от мама, но не беше за дълго, един ден новата и астра срещна бетонна стена с скорост от порядъка на 60км/ч. гледката беше грозна.До ден днешен незнам как ми се размина.Послед подкарвах ме с един приятел в квартала каквото ни попадне.
Имаше поражения но ги поправяхме за да не разберат родителите ни. Даже си сипвахме бензин.
Взех книжка и си мислех, че сам хванал господ за шлифера ама уви не бях прав.За една година астрата на мама нямаше удар само в тавана, така и не успях да я обърна по таван.
За абитуриентския бал получих прясно ударен кадет подарък от мама да не и чупа повече астрата. Кадета беше възтановен за няколко месеца в движение, но и на него не му се размина среща с камион и като се почна до ден днешен вече незнам колко съм пратил в надин. Вече си броя само ударите след които неможеш да си тръгнеш на ход.
Но знам , че след всеки удар трябва да се взима поука и да се размишлиява върху допуснатата грешка.