мойта история е както на повечето от вас , започнах на около 15 с жигулката на дядо.. по интересното беше че когато той почна да си крие ключовете..хах аз излязах упорит, счупих кората под волана и с кабелите... бе луда работа,както и да е справихме се. по к1сно с един приятел свихме на един възрастен комшия прясно ревизирана лада 1500.. е тогава вяррвайте ми сякаш се бях качил в Камаро... и много газз и така до поредния завой, там имаше яко дрифт.. и удар в бетонна стена, както и да е после сменихме гумата без крик, не питайте как става.. и с доста чукове изправихме калника.вече на 18 взех книжка като на първото ми сядане в учебката направих 110 на извънградско.. е даскала мн се озъби ма нямаше фатални последствия.. сичко си варвеше нормално..
след това си бях понатрупал повечкоопит и си купих опел кадет.. е в началото го карах мн сдържано, но когато свикнах с него много обичах да ходя под аспарухов мост да си показвам дрифт уменията
и там ми бе6е гре6ката де..
счупих няколко биели и коляновия вал се скъса но нищо. не е фатално после кадетчето зе да изд1хва и го продадах на части... сега за съжаление нищо не карам.. нямам финанси.. но съм харесал едно 205 gti..
и общо взето това е моята историйка.. макар че не е кой знае колко цветуща
единственото нещо за което съжалявам е че родителите ми никога не са били фенове на автомобилите и нямах възможноста да израстна сред автомобили,както много бих искал, но тва е малко дребнаво тка че както и да е