Бях на 6-7 годинки,когато с дядо ми (автомонтиор цял живот) седяхме в близкия парк и слушахме как минават колите опитвах се да ги познавам по звука и още от тогава искрата в мен вече беше пламнала.Помня че, когато се возехме с баща ми постоянно го гледах какво прави ,скоростите как включва ,кое как кога защо и постоянно го молех аз да опитам . Е един ден ми се отвори парашута ,не помня на колко години съм бил но не стигах педалите та слагахме едни одеала възглавници какво ли не
колата беше опел кадетт 1.6 ГТ бегачка
от тогава баща ми знаеше че го чакат само проблеми с мене
на 14 почнаха да ми дават да си бръмча из квартала ,на 16 до училище на сам на там .. на 17 стана нещо доста неприятно ..
една среща с бордюр вече с бегачката , астра 2.0 16в .. беше доста тежак удар(не го очаквах ,той брат ми ми казваше внимавай колата е доста силна ,а аз му отговорих : кое бе ? мноо ги карам
) никой не се наемаше да я оправи не че имах и пари де
с общи усилия и с голямата помощ на Чавдар моя майстор ,за което ще съм му благодарен винаги я върнахме към живота .. покарах я след това взех друга астра ,отново 2.0 16в и нея я покарах но нещо все ме теглеше към задното предаване .Дойде един ден в който се обзаведох с БМВ 325 и много приятен шпер
след 5-6-20 чифта гуми на конци реших че отново треа да си взема астра .. и така до ден днешен .. в който не съжелявам за нищо и имам много незабравими мигове с бегачките за който си спомням в моменти като този и ме прават щастлив. Още много много малак усетих че колите не са просто средство за придвижване ,не са просто хоби, а нещо което ти дава невероятен адреналин и малко хора могат да усетят тва чувство ,сигурен съм че всички тук знаете за какво говоря ,така че няма да изпадам в обеснения