В крайна сметка лицето на спорта не са автомобилите, лепенките по тях или лъскавите купи. Лицето са самите участници и е крайно време тази истина да бъде осъзната. Няма как да има силни рекламодатели, тълпа от фенове или бурни аплодисменти, докато лицензираните пилоти и "елита" на спорта се самопринизява.
Не искам да обсъждам отделни случки или ситуации, защото винаги ще има криви и прави, примери за "82-а големия сняг, когато Гошо прецака Тошо" и т.н. и т.н. Основната ми цел е да се види истинското "Аз", искрените лица, ценностни системи и душевност най-вече от дадените за пример тук. Съмнявам се, че ще има резултат, различен от оплюването ми или нова доза непоносимост от определени хора, но какво пък... Нали в добрите книги пише, че истината трябва да тържествува.
Чудех се с кого и какво да започна.
Най-пресните случаи са два... Да ме прощават Дамите, но ще почна с Трифон.
Vlahov-Motor-Sport написа:Доколкото знам е уцелила нещо извън трасето,даже е получила купа за това,явно тази девойка не може да разбере 4е карането не като онази работа Всъщност вече 2-3 год не може да го разбере Щом започнаха и да раздават купи за катастрофи.....ама и аз защо се чудя щом оня пич с големия пищов е там пък и някакъв шеф във федерацията играе пък после нямало конфликт на интереси макар и дребнички..хехехехе...GT 51 написа:...някой може ли да сподели , защо Цвети е извън класацията...???
С този цитат започна всичко в "онази тема"... Май казах каквото имаше да кажа. Пускам го тук единствено за да се види докъде може да докара злобата, завистта, жаждата за "купички" или повърхностното мислене. Непостигнатите амбиции, неумението да се губи, агресивната завист, че някой може повече или изглежда по-добре и не на последно място потвърждението на народната поговорка "Не е важно на мен да ми е добре, важно е на Вуте да му е зле" доведоха до цяла тирада от подли, злобни и абсолютно ненужни изречения. Смятам, че дори за току що появилите се фенове в този спорт е ясно колко е трудно да се създаде автомобил, да се поддържа, да се възстановява и оцелява... Трифоне... Ти може би не го осъзнаваш, защото за теб това е било твърде далеч, а възможността да караш е била даденост.
За всички останали и истински пилоти нещастията, проблемите или катастрофите на колегите се възприемат като свои и лични. Не са единици случаите, когато на състезание прекият конкурент ти помага за да продължиш или бачка заедно с теб за да не приключиш скоропостижно състезанието. Това е и една от причините да продължавам да бъда запленен от този спорт и искрено се надявам все повече, да не кажа и всички да разсъждават именно по този начин.
И в крайна сметка лиценза не прави никого нито пилот, нито човек. Вярно е, нали?
Ако си съгласен ще бъде редно или да не подновяваш лиценза си щом нямаш елементарно уважение и отношение към колегите си или просто да попромениш именно тези показатели в характера си. Просто съвет, нищо повече.
Следва... Екатерина Стратиева.
Нямам намерение да си пускам фейсбука (спрян е от месеци), нито пък смятам, че си заслужава да влизам в още и излишни полемики на n на брой места. Ще пусна скрийншотове за да може всеки да прецени за какво говоря.
Честно казано, когато видях това в първия момент останах изумен. Чудех се да се смея ли, да плача ли.
Оказа се, че не е единичен случай колега да се присмива на друг, когато би трябвало единствено да се опасява за здравето му и да иска да му помогне.
Катя...
Не сме приятели във фейсбук, няма и да бъдем, затова и ще ти го напиша тук, пък ти постъпи както намериш за добре.
Забравила си май времената, когато прохождаше. Е, аз ги помня. Помня как на първото ти "Узана" гледаше снимки на Корсата и искрено заяви, че много ще се радваш, когато видиш твоят автомобил на две гуми. Помня как на следващия ден се преобърна. Помня и реакцията на колегите и публиката. Нямаше човек, нямаше човек, който да не беше загрижен за теб. Нямаше колега, който да не изяви желание да помогне, а Коцето Щерев ти даде неговият автомобил за да запишеш време.
А ти спомняш ли си тези моменти? Помниш ли откъде си тръгнала и смяташ ли, че си отминала прекалено надалеч?
Помниш ли колко оправдания имаше за всеки твой неуспех? Достатъчно е и до днес да прочетеш поръчковите статии за страхотното представяне и завоюването на 34 място. Достатъчно е да се вгледаш в гръмките оправдания защо и този път не сме в челото. Достатъчно е да си спомни човек твърденията, че някой ти бил прерязал спирачния маркуч на едно рали... Защо бре? Че ти застрашаваше тогава само Кортелов и то на дългите прави, но пък не бяхте в един клас. Безумия...
Защо не видях същите оправдания от хората, които наистина даваха всичко от себе си за да продължат да се състезават? Защо не ходеха по медии биейки се в гърдите колко са единствени и добри? Защо влезе в медийната комисия на АДАС, а не се появи никъде за да свършиш работа? Защо не мрънкаше, когато излизаше и взимаше кума за "Дама" без значение дали и къде си в класирането? Защо не плюеше собствените си фенове, когато казваха, че си "най-добра" и те окуражаваха?
И за да не решиш,че съм мегапристрастен и оплюващ ще спомена, че виждам развитието ти, особено през последната година. Факт е и не бих го отрекъл.
И въпреки това... Направеното никога не е достатъчно, дори и да си номер 1, а нито ти, нито аз сме на върхова позиция завинаги. Излишно е да правя сравнения между теб и колеги, които карат адекватни или еднакви с твоя автомобил. Ще си позволя обаче да спомена, че не съм видял нито веднъж Тихомир Стратиев (каращ същият като твоят автомобил) да се оплаква, мрънка или оправдава. Човека си кара карането, сблъсква се със същите проблеми, с които се сблъскваме и ние, преглъща неудачите, но продължава да се бори за успеха и... Ето го и резултата - талантлив пилот с реални и чудесни резултати за неговия автомобил. Споменавам го само за да разбереш, че лъскавият автомобил и тупането в гърдите не правят никого талантлив, побеждаващ или известен само с позитиви.
Виждам, че за пореден път изтъкваш "махането от България". Все си мисля, че пилотите дори и да карат в Узбекистан си остават българи и би следвало да обичат родината си, дори и да ненавиждат част от федерацията. Въпреки всичко, ще си позволя да ти препоръчам да "се върнеш" за малко в България. Не за друго, а за да може следващия път мнението ти да се чете по-уважително. Какво имам предвид ли? Смятам, че освен научаването на изговаряне на "Ж","З","С","Ш" и "Щ" е крайно наложително да завършиш/повториш началните класове в училище. За твое улеснение, напълно безплатно и на добра воля съм подчертал с червено правописните грешки в тази иначе така симпатична шльоковица. Забравих да се подпиша отдолу, но се надявам "кУлегите" да не ми се сърдят.
Ще си позволя и да се намеся в словесната Ви битка. Не защото Цвети ми е Приятел (а тя наистина е), а защото забелязах чисто женска злоба и завист, лъхаща от безумните реплики. Забелязах и че въпреки разочарованията си тя се е опитала да ти подаде ръка отново, а ти просто си се изплюла в нея. Забелязах, че част от собствените ти "фенове", а и някои колеги са изказали искреното си възмущение, но ти си видяла само изреченията на Цвети без да вникнеш в смисъла, вложен в тях. Забелязах и че някак си не ти харесва по-добрата и (спрямо теб) визия и бързаш да я преобразиш в полуголота.
Е... "По женски"... Няма как...
Аз пък ще го кажа "по мъжки"...
Катя...
Това, че някой е по-симпатичен, красив, желан или уважаван не трябва да те тормози. В крайна сметка спорта ни не е мерило дали задника ти е свлечен до коленете или пък негоримото бельо е примамливо изпънато над пъпа. Не е ли колегиално, морално и етично да гледаш на колегите си като Личности, а не като на женска конкуренция? Извинявай за откровението, но нито ти самата си им конкуренция по гореспоменатите критерии, нито някой от нас го боли долуподписания дали го е била "Мис Мокра Фланелка" или "Мис Печените Чушки 2011". Хич не ми пука дали Цвети, ти или Пенка Общата ще се мотате по организъм (нещо,което не се е случвало) или ще сте навлечени като ескимоси по време на полярна зима. В нашия спорт резултатите и признанието се измерват в секунди, а не в сантиметри, като това важи еднакво и за двата пола според първичните им полови белези. Толкова по въпроса за полуголотата, кой как изглеждал и доколко е ценен от останалите.
Да се върна на гръмката реплика за "гроба"... Не знам кой какво копае, но искрено се надявам някой ден да получиш адекватно на твоето отношение. Не защото ти мисля лошото, а за да разбереш самата ти колко подло и недостойно си постъпила. Защото е много лесно да си вечно съжаляваното "момиченце" в спорта и да те потупват по рамото за 58 място. Знаеш ли - нас мъжете не ни потупват така, а напротив - подиграват ни се ако не сме първи. Но това, че си жена не означава, че трябва да ти се издига пиедестал за участие. Освен ако разбира се не участваш в спорта за да получиш егоцентричната доза съжаление + 2-3 "Евала!".
Може и да се чустваш обидена от горните редове - имаш това право. Казано честно - не ме интересува, защото не това е целта ми. Написах всичко това за да се осъзнаете какви сте и накъде вървите, къде и как ще карате утре и не на последно място с какви очи ще гледате колегите си. Нямам против всъщност и да го играете вълци-единаци, но тогава поне не ни замесвайте в поредния си вой срещу Луната, Съдията или Кулега.
И извън това, че е редно да се замислите за Вас самите... Ако не Ви изнася или не Ви се прави - замислете се ЗА НАС! Може би не го осъзнавате, но с подобно малоумно поведение давате на хората ясен знак, че сме сбирщина лаячи, които вместо резултати търсят и създават интриги и оправдания. Аз лично не искам да имам подобен "имидж" и искрено се надявам лека полека подобни гениални проблясъци да отшумят и изчезнат.
Замислете се, че след месец идват избори. Избори, чакани от много време, избори в които се влага много надежда, избори вещаещи едно "ново начало". И какво от това? Пука ли Ви, интересува ли Ви?
Очевадно НЕ!
Не просто защото е по-добре общото да е частно, а защото какъвто и Председател или УС да бъде избран - всичко е обречено на провал ако самите ние нямаме желанието, волята и достойнството да придадем на спорта едно лице каквото би се искало на всички - от първия пилот до Чичо Мунчо от Чукурово, чиито крави не са успяли да се напасат заради поредното рали.
Честно казано се съмнявам, че написаното по-горе ще има ефекта, който ми се иска, но пък се надявам да има поне минимален такъв. Вие си решавате какви да бъдете... Но понеже обичам да изразявам мнението си в прав текст ще го кажа директно... Спрете да бъдете Подлеци и еволюирайте до Човеци! Вярвайте ми - нищо няма да загубите!
Пак се отплеснах (то не че ми е присъщо), но...
Ще завърша първия пост по тази тема и с "добрата новина" на "Автоканалето"...
Вчера Кольо Паунов ми се обади - учуден и възмутен от словесната помия във Фейсбук и във форума. Ще цитирам едно изречение за да осъзнаете, че това не е единично мнение : "Тридесет години се състезавам и за първи път виждам колега да се радва, че друг е катастрофирал!".
Ето и искреното му мнение:
Кольо... Приятелю... Нямам какво да кажа освен това, че както винаги доказа, че си мъж с достойнство и ценностна система. Искреното ми уважение!
Същото важи и за Нели, която с малко думи каза всичко, което аз избълвах в стотици.
Май нямам какво повече да кажа... Освен това, че истинското, честното, моралното и достойното свети със собствена светлина, а не под фалшивите прожектори на угодническото "Евала!".